Византийска Гърция: хилядолетието между Античността и 1821 г.

Гръцката история не спира при Партенона и не започва отново изведнъж с революцията от 1821 г. Между двете лежат повече от хиляда години византийска история. Църкви, икони, песнопения, ръкописи и места за богослужение са оцелели и в съвременна Атина – често до улици, покрай които посетителят минава, без да ги забележи.

Какво означава „византийски“

Това, което днес наричаме Византийска империя, е била Източната Римска империя, особено след разпадането на западната ѝ част през V век. Самите византийци не са използвали думата „византийски“. Те са наричали себе си ромеи. Столицата им е Константинопол, тържествено открит от Константин през 330 г. Гръцкият става доминиращ език от VII век нататък. Империята просъществува, с промени и кризи, от 330 до 1453 г.: повече от 1 123 години.

За Гърция това има значение. Гръцките земи остават с векове в рамките на гръкоезична, християнска и грамотна държава. Съвременната гръцка идентичност не произлиза само от класическата древност. Тя дължи много и на византийското хилядолетие: на езика, на църковната традиция, на изкуството и на силното усещане за историческа приемственост.

Дългата хронология

330–610 г.

Ранна Византия. Юстиниан управлява от 527 до 565 г. Построена е Света София, империята преминава от латински към гръцки, а през 541 г. я връхлита чумата.

610–1025 г.

Средна Византия. Войни със славяни, араби и българи. Иконоборство от 726 до 843 г. Македонската династия, от 867 до 1056 г., донася период на разцвет.

1025–1204 г.

Упадък, макар и не без възстановяване. Тук се нареждат битката при Манцикерт през 1071 г., Първият кръстоносен поход и възраждането при Комнините.

1204–1453 г.

Късна Византия. Четвъртият кръстоносен поход опустошава Константинопол през 1204 г., в гръцките земи се появяват латински държави, през 1261 г. започва възраждането при Палеолозите, а през 1453 г. османците превземат Константинопол.

Византийска Атина

III–V век: Атина остава езически и интелектуален център. Философските школи продължават до 529 г., когато Юстиниан затваря Академията.
V–VII век: християнизацията напредва. Партенонът е превърнат в църква на Света Богородица.
Славянските нашествия през VI и VII век: Атина се свива, но остава непрекъснато населена – провинциален град, а не изоставен.
IX–XII век: византийско възраждане. Строят се малки църкви с изящна зидария, сред които Капникарея, Агии Теодори, Агиос Елефтериос и манастирът Дафни.
1204–1456 г.: латинското Атинско херцогство, в което Акрополът служи за херцогски дворец.
1456 г.: османско завоевание. Партенонът става джамия, а градският живот продължава под османска власт до независимостта.

Византийско изкуство и архитектура

Кръстокуполни църкви

През средновизантийския период се оформя разпознаваем тип църква: гръцки кръст, вписан в квадрат и увенчан с централен купол. Мащабът често е малък и човешки. Много от тези църкви са побирали около 50 до 200 богомолци. В Атина са запазени повече от 30 византийски църкви, повечето от IX до XII век. Много от тях са построени със зидария клоазоне – камъни, обрамчени с редове тухли. Примери са Капникарея на ул. „Ермоу“, Агии Апостоли в Древната агора, Агиос Елефтериос на площад Митрополеос и Сотира Ликодиму, днес руската православна църква.

Иконопис

Икони: религиозни изображения, обикновено темпера върху дърво със златен фон. Те са силно стилизирани и символични, а не натуралистични.
Мозайка: стъклени късчета, вградени в мазилка. Манастирът Дафни, край Атина, пази значими образци и е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Фреска: често заменя мозайката във византийските църкви от по-късно време, защото е по-евтина. Мистра и манастирите на Атон пазят важни късновизантийски цикли.
Иконоборство (726–843): имперският спор дали иконите са идолопоклонство. Много от тях са унищожени в периодите на иконоборство. Възстановяването им през 843 г. и днес се отбелязва като „Тържество на православието“.
Илюминирани ръкописи: евангелия и псалтири с рисувани миниатюри.

С един поглед

330–1453 г.

1 123 години на Източната Римска империя.

529 г.

Юстиниан затваря философските школи в Атина – символичен край на Античността в града.

30+

Запазени византийски църкви в Атина, повечето от IX до XII век.

1456

Османското завоевание на Атина, след което Партенонът става джамия.

Византийският интелектуален живот

Гръцкият език: непрекъснат от древността през Византия до съвременния гръцки. Новогръцкият се развива пряко от византийския говорим гръцки.
Съхраняване на ръкописи: византийците преписват и съхраняват много класически гръцки текстове. Без тази традиция голяма част от Платон, Аристотел, Софокъл и Омир може би нямаше да са стигнали до нас.
Богословие: гръцките отци (Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин) оформят християнското учение.
Училища: Константинопол има организирано висше образование, а Магнаура се откроява от IX век нататък.
Влияние върху Запада: византийски учени, бягащи от османското завоевание през XV век, донасят ръкописи и знания в Италия и така подхранват Ренесанса.

Византийска музика и песнопения

Византийско песнопение: едногласна литургична вокална музика, организирана в системата на осемте гласа.
Непрекъсната традиция: пее се и днес в гръцките православни църкви и може ясно да се чуе в Атина по време на неделната литургия.
Композитори: Роман Сладкопевец през VI век, Йоан Дамаскин през VIII и Касия през IX – една от най-ранните известни жени композитори на средновековния свят.

Средновековните гръцки земи

Солун: вторият по големина византийски град след Константинопол, със стени и важни църкви като „Свети Димитър“ и Ротондата.
Мистра (край Спарта): късновизантийската столица на Морея, с руини, дворци и фрески. Обект е на ЮНЕСКО и там е коронясан последният византийски император Константин XI.
Метеора: манастири върху скални стълбове, основани през XIV век. ЮНЕСКО. (Вижте еднодневната екскурзия до Метеора.)
Атон: монашеска република; основана през 963 г.; все още действаща; 20 манастира. ЮНЕСКО.
Крит: византийски, а по-късно венециански от 1204 до 1669 г. Ираклион и Ханя и днес показват пластове средновековна архитектура.
Гръцките острови: много от тях пазят византийски, венециански и генуезки крепости и църкви.

Ключови дати за гръцките земи

529 г.: Юстиниан затваря Платоновата академия в Атина.
726–843 г.: иконоборство – дългият спор за религиозното изкуство и унищожаването му.
867–1056: Македонската династия и връх на византийската култура и военна експанзия.
1054: Великата схизма между Римокатолическата и Гръцката православна църква.
1204: Четвъртият кръстоносен поход опустошава Константинопол. Катастрофа за Византия.
1204–1261: Латинска империя (кръстоносно управление на Константинопол). Гръцки държави-наследници (Никея, Епир, Трапезунд).
1261: гърците си връщат Константинопол. Династията на Палеолозите управлява до края.
1453: Константинопол пада пред Мехмед II. Византийската империя приключва.
1456: Атина пада под османска власт.
1460: пада последната византийска крепост – Мистра.

Къде можете да срещнете Византийска Гърция в Атина

Византийският и християнски музей

На бул. „Василисис Софияс“. Основната колекция от икони, мозайки, ръкописи и скулптура от византийския период. Вижте нашия пътеводител.

Манастирът Дафни

На около 10 км западно от Атина. Обект на ЮНЕСКО със значими мозайки от XI век. Проверете работното време, преди да тръгнете.

Църквата Капникарея

На ул. „Ермоу“ в центъра на Атина. Датира от около 1050 г. и все още е действаща църква.

Агиос Елефтериос (Мики Митрополи)

До катедралата на Атина. Църква от XII век, построена с вторично използвана древна скулптура.

Византийското наследство в съвременна Гърция

Гръцката православна църква: непрекъсната от византийската епоха. Около 95 % от гърците се определят като гръцки православни.
Гръцкият език: новогръцкият е по-късното развитие на византийския гръцки.
Национална идентичност: гръцкият национализъм през XIX век черпи дълбоко както от византийското, така и от класическото наследство.
Календар и религиозни празници: гръцкият православен календар е част от това византийско наследство.
Топоними и архитектура: византийската епоха оставя траен отпечатък.

Често задавани въпроси

Били ли са византийците гърци или римляни?

Според собственото си разбиране – и едното, и другото. Политически те са римляни, а езиково и културно, особено след VII век, гръцкият им характер става доминиращ. Съвременните гърци наследяват и двата пласта.

Защо ги наричаме „византийци“, а не „римляни“?

Названието е създадено от западната наука през XVI век. Това е определение отвън. Самите византийци са се наричали римляни.

Западнала ли е Атина във византийската епоха?

Да, отначало. Населението ѝ намалява, но от IX до XII век градът се съживява чрез строителство на църкви. Става провинциален, но не е изоставен.

Какво е манастирът Дафни?

Важен византийски манастир край Атина със значими мозайки от XI век. Обект е на ЮНЕСКО и понякога е затворен заради реставрационни работи.

Коя атинска църква е най-подходяща за първо посещение?

Капникарея е най-лесната заради местоположението си. Агиос Елефтериос ясно показва повторното използване на древен камък, а до Дафни се пътува по-дълго, но там има едни от най-хубавите мозайки край Атина.

Как Византия се свързва със съвременната гръцка идентичност?

Много дълбоко. Религията, езикът, историческата приемственост и усещането за принадлежност към мястото носят византийско наследство. Съвременният гръцки национализъм често е виждал във Византия пряк предшественик.

Източници:

– Кати