Питията и Делфийският оракул: какво знаем днес

Оракулът, който градовете слушали

Делфийският оракул вече действал през VIII в. пр. Хр., а може би и по-рано. Светилището се простирало над долината на Плейстос, под Парнас, сред пейзаж от камък, светлина, стръмни склонове и широки гледки.

За гърците Делфи бил пъпът на земята. Според мита Зевс пуснал два орела от двата края на света и те се срещнали именно там. В центъра на светилището се издигал храмът на Аполон. В него, в определени дни от годината, говорела Питията.

Оракулът не бил местен култ в периферията. Той бил общогръцка институция. Градовете искали одобрение, преди да основат колонии. Владетелите се допитвали до него преди война. Обикновените хора носели семейни, финансови или правни тревоги. Славата му траяла до края на IV в. сл. Хр., когато указите на Теодосий закрили езическите светилища и оракули.

Коя била Питията

• Питията не била „вещица“ в днешния смисъл на думата. Тя била жрица на Аполон.
• Обикновено произхождала от местно делфийско семейство и трябвало да има безупречна репутация.
• В началото, според преданието, ролята се давала на млади девици. По-късно я поемали жени над 50 години, които се обличали ритуално като девици.

В периоди на голямо търсене изглежда, че са служили повече от една пития, но образът, който е останал, е на една жена в адитона. Тя не говорела като частно лице. Говорела като устата на бога. Това разграничение било важно за нейния авторитет.

Няколко имена са оцелели в преданието: Фемоноя, легендарната първа пития; Аристоника, свързвана с Гръко-персийските войни; Темистоклея, по-късно свързвана с Питагор. Повечето жени изчезнали безследно. Институцията останала.

Денят на допитването

Питията не изричала оракули всеки ден. Светилището приемало въпроси на седмия ден от месеца, девет месеца в годината. През зимата се смятало, че Аполон отсъства и пребивава сред хиперборейците, а светилището живеело в различен ритъм.

Процесът започвал още преди самия въпрос. Допитващият се плащал пеланос – свещен принос. Жреците поръсвали една коза със студена вода. Ако животното потреперело, денят се смятал за подходящ. Ако не – въпросът трябвало да почака.

Отговорите често били изписвани в стихове, в дактилен хексаметър. Не е сигурно, че Питията винаги е говорела така. По-вероятно е жреците да са обработвали думите ѝ. Това не намалява нейната роля. То показва, че Делфи е била институция, а не самотна сцена на екстаз.

Газовете под храма

Плутарх, който около 95 г. сл. Хр. е бил жрец в Делфи, говори за сладък мирис и пневма, издигащи се от земята. Десетилетия наред археолозите гледали на това описание с недоверие. Под храма не била открита ясна пукнатина и теорията изглеждала слаба.

През 2001 г. изследване с участието на геолози и химици промени дискусията. Под храма били установени два пресичащи се разлома. Скалите в района могат да отделят метан, етан и най-вече етилен. Етиленът има сладък мирис и в малки дози може да предизвика еуфория или променено възприятие.

Теорията не обяснява всичко. Тя не превръща Питията в химичен експеримент. Но показва защо древните свидетелства за мирис, световъртеж и екстаз не е необходимо да се отхвърлят като фантазия. В Делфи на едно място се срещали ритуал, политика, психология и може би геология.

Оракулите, които са оцелели в паметта

• Най-известният оракул е свързан с Крез, цар на Лидия. Той попитал дали да премине река Халис и да нападне персите. Отговорът бил, че ако го направи, „една голяма империя ще падне“. Крез преминал реката. Империята, която паднала, била неговата.
• През 480 г. пр. Хр., пред лицето на персийското нашествие, атиняните получили оракул за „дървени стени“. Темистокъл изтълкувал израза като флот. Изборът на морска битка довел до Саламин.
• При Сократ оракулът дошъл по заобиколен път. Неговият приятел Херефонт попитал дали има някой по-мъдър от Сократ. Отговорът бил, че няма. Сократ го приел не като похвала, а като повод да изпита какво всъщност означава мъдрост.
• На храма били изписани две делфийски максими, които се превърнали във философски правила: „Познай себе си“ и „Нищо в излишък.“

Светилището в Делфи

• Съвременният посетител изкачва Свещения път със същата ориентация, с която са го изкачвали древните поклонници. От двете страни се издигали съкровищници на градовете, дарове, статуи и политически паметници. Делфи не била само място за молитва. Била и демонстрация на власт.
• Храмът на Аполон, който се вижда днес, принадлежи към класическата фаза от IV в. пр. Хр. По-нагоре е театърът с около 5000 места. Още по-нагоре е стадионът – един от най-добре запазените в Античността.
• През 1987 г. Делфи влиза в списъка на ЮНЕСКО. Стойността на обекта не се свежда до паметниците му. Тя е в съчетанието на пейзаж и институция. Без Парнас Делфи губи половината от силата си.

Накратко

Питийските игри

• Питийските игри се провеждали на всеки четири години в Делфи, наред с останалите големи общогръцки празненства: Олимпия, Немея и Истмия.
• Формата им се утвърдила през 582 г. пр. Хр. след Първата свещена война.
• Отличителното за Питийските игри била музиката. Освен атлетическите състезания имало надпревари по китара, авлос и пеене.
• Наградата била лавров венец, защото дафината принадлежала на Аполон.

Делфи като власт и демонстрация

• Градовете се представяли в Делфи чрез съкровищници, дарове, статуи и паметници.
• Владетели и градове се допитвали до оракула преди войни, колонизации и големи политически решения.
• Отговорът не заменял политическата преценка. Той принуждавал към тълкуване и връщал решението върху питащите.
• Светилището съчетавало оракул, политика, състезание и изкуство на едно място.

Упадъкът

• Оракулът не изчезнал внезапно. През елинистическата и римската епоха той продължил да действа, но с по-малко политическо тегло.
• Сула разграбил светилището през 86 г. пр. Хр. Нерон отнесъл стотици статуи през 67 г. сл. Хр. Някои императори грабели, други възстановявали.
• Плутарх пише във време, когато оракулът вече бил изгубил част от предишното си оживление. От три питии останала само една.
• Последният известен оракул е свързан с император Юлиан, около 363 г. сл. Хр. Посланието говори за срутен дом, угаснал Аполон и изгубена пророческа дафина.

Как действали отговорите

• Отговорите често били изписвани в стихове, в дактилен хексаметър.
• Не е сигурно, че Питията винаги е говорела в тази форма. Вероятно жреците са оформяли формулировката.
• Много от отговорите били нарочно отворени за тълкуване. Силата им често се криела по-скоро в двусмислието, отколкото в пряко указание.
• Паметта пазила най-ясно успехите, а провалите се забравяли или се тълкували наново.

Практическа информация за посещение днес

• Делфи се намира на около 180 км от Атина. С кола пътят отнема около три часа.
• За гостите, тръгващи от Ioulianou 50, автогарата КТЕЛ Лиосион е съвсем близо: около 10 минути пеша. Оттам тръгват автобусите за Делфи, но разписанията е добре да се проверят предния ден.
• Еднодневна екскурзия е възможна, но Делфи печели много, ако останете да пренощувате.
• Музеят изисква време. Колесничарят от Делфи, Сфинксът на наксосците, Антиной и архитектурните части от храма не са приложение към обекта. Те са втората половина от посещението.
• Пролетта и есента са най-милостивите сезони. През лятото обектът е открит на слънцето, а изкачванията след обед са уморителни.

Често задавани въпроси

Наистина ли Питията е халюцинирала?

Вероятно е била в променено състояние на съзнанието. Ритуалът, постът, дафината, водата и може би газовете от разломите са допринасяли всички заедно. Не е нужно да избираме просто между измама и „чудо“.

Сбъдвали ли са се предсказанията на оракула?

Някои съвпадат с по-късни събития. Много от тях били нарочно двусмислени. Паметта запазила най-ясно успехите, а провалите били забравяни или тълкувани наново.

Можел ли е всеки да се допита до оракула?

На теория – да. На практика предимство имали градовете, царете и чуждите пратеници. Обикновените хора питали за брак, наследство, пътуване, болест и ежедневни дилеми.

Какво е омфалос?

Каменен символ, отбелязващ центъра на земята. Известният мраморен омфалос е запазен в Музея на Делфи, а негово копие стои в археологическия обект.

Кое е най-доброто време от деня за посещение?

Рано сутрин или късно следобед. Обектът е с южно изложение, има изкачвания, а лятното слънце по обяд е тежко.

— Кати