Атинската демокрация: как е работела на практика

Пряка, а не представителна

Атинската демокрация (демократия – властта на народа) се различава коренно от съвременните демокрации. Нямало е нито представители, нито парламенти, нито политически партии, нито избирани президенти. Гражданите гласували пряко за закони, война, мир, договори и външна политика. Те участвали в съдилищата чрез жребий и чрез жребий заемали много от държавните длъжности. Принципът бил прост и взискателен: градът се управлява от своите граждани, а не от постоянна политическа класа.

Това е било възможно, защото Атина имала сравнително малко гражданство – около 30 000 до 50 000 пълнолетни мъже граждани, и защото участието в управлението не било професия на пълно работно време. Системата започва с реформите на Клистен през 508/507 г. пр. Хр. и достига зряла форма в средата на V в., особено по времето на Перикъл. С прекъсвания и кризи тя просъществува до македонското господство през 322 г. пр. Хр. – около 185 години.

Основните институции

Кой е бил гражданин

• Пълнолетен мъж – от 18-годишна възраст.
• С двама родители граждани – след като законът на Перикъл от 451 г. пр. Хр. ограничава гражданството до децата на двама атиняни.
• Роден свободен, а не поробен или освободен.
• Изключени: жените – независимо от произхода им, поробените, метеките (постоянно живеещите чужденци) и децата.
• Активното гражданско тяло: около 30 000 до 50 000 мъже – може би 10 до 20 процента от цялото население на Атика.
• Гражданството се пазело строго и само рядко се давало на чужденци.

Избор чрез жребий

Заплащане за участие

• Заплата на съдебните заседатели: първоначално два обола на ден, по-късно три. За бедните граждани това било важно – приблизително половината от дневната надница на работник.
• Заплата за Народното събрание: въведена около 400 г. пр. Хр., започва с един обол и по-късно достига три.
• Заплата за Съвета: пет обола за всеки ден служба.
• Теорикон: държавата заплащала и на по-бедните граждани, за да могат да присъстват на празненствата.
• Защо е било важно: така бедните граждани можели да участват, без да губят целия си доход. Без заплащане политическият живот щял да принадлежи главно на богатите.

Един ден в Народното събрание

1. Призори гражданите се изкачвали на Пникс, на запад от Акропола.
2. Кворум от 6 000 души се изисквал за някои важни решения, като остракизма или даването на гражданство.
3. Следвал пречистващ обред с принасяне в жертва на прасенца и произнасяне на ритуални проклятия.
4. Глашатаи оповестявали дневния ред, подготвен от Съвета.
5. „Кой желае да говори?“ Всеки гражданин можел да се обърне към събранието, не само привичните политици.
6. Разискванията се водели от трибуната.
7. Гласуването обикновено ставало с вдигане на ръце, а гласовете се броели от длъжностни лица.
8. Решенията за война, договори, строителни проекти и съдебни процеси срещу стратези можели да се вземат направо там.

Накратко

Остракизъм

Съдилищата

• Годишен списък на заседателите: 6 000 граждани се вписвали всяка година, а за отделните дела се теглели ежедневно.
• Размер на състава: от 201 до 1 501 заседатели по дело, винаги нечетно число. По-важните дела се гледали от по-големи състави.
• Без професионални адвокати: обвинителите и подсъдимите обикновено говорели сами, макар да могли да наемат писачи на речи като Лисий.
• Ограничено време за речите: водният часовник – клепсидрата – определял колко дълго може да говори всяка страна.
• Две гласувания: първо за вината или невинността, после за наказанието, като всяка страна предлагала свой вариант.
• Без обжалване: присъдите на съдебните заседатели били окончателни.
• Известни процеси: Сократ (399 г. пр. Хр. – 501 заседатели, признат за виновен с 280 срещу 221 гласа).

Съветът на петстотинте

• Петстотин граждани се избирали чрез жребий всяка година – по 50 от всяка от десетте фили, създадени от Клистен.
• Всяка фила служела по една десета от годината като изпълнителен комитет – на ротационен принцип.
• Съветът заседавал всеки ден във Булевтерия на агората.
• Той подготвял дневния ред на Народното събрание, изготвял проектите на декрети, приемал чуждестранни посланици и надзиравал длъжностните лица.
• Мандатът траел една година, а човек можел да служи само два пъти през живота си, което налагало ротацията.

Стратезите

• Всяка година се избирали десет стратези – по един от всяка фила.
• Можели да бъдат преизбирани, за разлика от повечето други длъжности. Това отразявало нуждата от военен опит.
• Перикъл се издигнал чрез многократното си избиране за стратег. Формално той нямал особена изпълнителна власт; влиянието му идвало от красноречието и от ръководната му роля в Народното събрание.
• Носели отговорност: в края на мандата си, както и другите длъжностни лица, те преминавали през публична проверка, наречена евтини. Провалът можел да доведе до глоби, изгнание или дори смърт.

Ограничения и критики

• Малко избирателно тяло: жените, поробените и метеките били изключени. В управлението участвали едва около 10 до 20 процента от населението.
• Променливо множество: Народното събрание можело да гласува прибързано и после да съжалява. След Аргинусите през 406 г. пр. Хр. шестима победоносни стратези били екзекутирани, а градът променил решението си твърде късно.
• Уязвимост пред демагозите: умели оратори като Клеон и Хипербол можели да увлекат Народното събрание.
• Платон и Аристотел били критични: Платон смятал, че демокрацията може да се срине в тирания, а Аристотел предпочитал смесена конституция.
• Робство и империализъм: демократична Атина управлявала Делоския съюз като империя. Вътре в града – демокрация, навън – господство.

Краят на демокрацията

• 404 г. пр. Хр.: Спарта побеждава Атина и е установена властта на Тридесетте тирани. Демокрацията е за кратко преустановена.
• 403 г. пр. Хр.: демокрацията е възстановена.
• 338 г. пр. Хр.: след битката при Херонея македонската хегемония ограничава атинската самостоятелност, макар демокрацията да продължава.
• 322 г. пр. Хр.: след загубата на Ламийската война Антипатър налага олигархия. Демокрацията на практика приключва.
• Кратки възраждания следват през III в. пр. Хр., но същността вече е изчезнала.

Къде и днес можете да срещнете атинската демокрация

• Хълмът Пникс: мястото, където се е събирало Народното събрание. Достъпен е свободно и безплатно, а трибуната на оратора все още е отчасти запазена.
• Древната агора: мястото на Булевтерия, на Толоса, където се хранели пританите, и на Стоя Василейос, където били изложени законите на Солон.
• Музеят на агората: клеротерион, острака с имена на политици, заседателски бюлетини и бронзови заседателски табелки.
• Музеят на Акропола: гражданско изкуство от демократичния период.

Често задавани въпроси

С какво атинската демокрация се различава от съвременната?

Била е пряка, а не представителна. Повечето длъжности се определяли чрез жребий, а не чрез избор. Избирателното тяло било малко и се състояло само от мъже граждани, участието се заплащало, а остракизмът можел временно да изгони гражданин от града.

Била ли е наистина равноправна?

Между мъжете граждани – да. Но е изключвала по-голямата част от населението. По съвременни мерки е силно ограничена, но по древните стандарти е била коренно основана на участието.

Защо се избира чрез жребий?

Атиняните смятали жребия за демократичния метод, защото дава на всеки гражданин еднакъв шанс и намалява предимството на известните или богатите мъже.

В какъв смисъл Перикъл е бил „водач“?

Той не заемал особена конституционна длъжност. Влиянието му идвало от многократното му избиране за стратег и от убедителните му речи в Народното събрание. Властта му била по-скоро риторична, отколкото институционална.

Проработила ли е демокрацията?

Отговорът е смесен. Просъществувала е около 185 години и съвпада с големи културни и интелектуални постижения. Но е взимала и пагубни решения, като Сицилианската експедиция и екзекуцията на стратезите след Аргинусите. Древни критици като Платон я смятали за опасна.

Какво се случва с атинската демокрация?

Македонското завоевание през 322 г. пр. Хр. слага край на демокрацията в какъвто и да е същностен смисъл. По-късно римляните оставят на Атина известно самоуправление, но истинската власт принадлежи на Рим.

– Кати