Спарта и Атина: основните разлики между двата града

Два града, два модела на общество

Атина и Спарта били двата най-силни града на класическа Гърция. Атина била морска, търговска, демократична и културно плодовита. В Атика живеели около 250 000 – 300 000 души, от които само 30 000 – 50 000 били пълнолетни мъже граждани.

Спарта била вътрешен, земеделски град с олигархично устройство, изцяло организиран около военната дисциплина. Пълноправните граждани – спартиатите, или омиои – наброявали около 8 000 – 10 000 в най-силния период на града. Под тях стояли периеките и илотите. Илотите били далеч по-многобройни и обработвали земята.

През 490 и 480 г. пр. Хр. двата града действали заедно срещу персите. По-късно те воювали помежду си в Пелопонеската война – от 431 до 404 г. пр. Хр. Спарта победила, но надмощието ѝ било кратко. През 371 г. пр. Хр. поражението при Леуктра разрушило образа на Спарта като непобедим военен град.

Общата картина

Спартанското общество

• Спартиати, или омиои: пълноправни граждани с политически права и военни задължения.
• Периеки: свободни жители без политически права. Те се занимавали с търговия, занаяти и местно производство.
• Илоти: зависимо население, собственост на държавата, главно от Месения. Обработвали спартанските имения и предавали част от реколтата.
• Числа: илотите се оценяват на 150 000 – 200 000. Те превъзхождали пълноправните граждани приблизително седем към едно.
• Криптия: институция за надзор и сплашване. Според древните извори младите спартанци излизали тайно в провинцията и убивали илоти.

Спартанското агоге

Жените в Спарта

• Спартанките имали повече свобода от повечето жени в древна Гърция.
• Могли да притежават и да наследяват земя. През IV век пр. Хр. жените държали около 40% от спартанската земя.
• Получавали физическа подготовка и се движели свободно, без атинската форма на затворен домашен живот.
• Управлявали имотите, докато мъжете били на война или по общите трапези.
• Омъжвали се по-късно от атинянките – обикновено между 18 и 20 години.
• Аристотел ги критикувал за прекомерната свобода и големите земевладения. Преценката му показва колко необичайно изглеждало положението им на останалите гърци.

Атина като контрастен пример

• Пряката демокрация започнала с реформите на Клисфен през 508/7 г. пр. Хр. Пълнолетните мъже граждани гласували в Народното събрание.
• В Атика живеели около 250 000 – 300 000 души. Гражданите били малцинство.
• Робите били около 80 000 – 100 000. Те принадлежали на частни собственици, на работилници, мини и домакинства.
• Атинянките били под опека през целия си живот. Не гласували, не говорели в Народното събрание и имали ограничен достъп до собственост.
• Икономиката се основавала на търговията, мините в Лаврион, керамиката, зехтина, виното и данъците от Делоския морски съюз.
• Театърът, философията, архитектурата и скулптурата процъфтявали в Атина през V век пр. Хр.

Сравнение в числа

Спартанското държавно устройство

• Двама царе: от двата царски рода – Агиадите и Еврипонтидите. Те имали религиозни и военни задължения.
• Герусия: 28 старейшини и двамата царе. Подготвяла предложенията и била висш съвет.
• Апела: събранието на мъжете граждани над 30 години. То гласувало предложенията.
• Ефори: петима магистрати с едногодишен мандат. Надзиравали царете и ежедневното управление.
• Смесена система: древните автори я виждали като съчетание от монархия, олигархия и народен елемент.

Ликург: законодателят от преданието

• Ликург обикновено се поставя в VII век пр. Хр., но историческото му съществуване е несигурно.
• Преданието му приписва спартанската система на възпитание, общите трапези, строгия начин на живот и разпределението на земята.
• Съвременната наука вижда в тези институции постепенно развитие, а не дело на един човек.

Пелопонеската война

• 431 – 404 г. пр. Хр. Атина и нейните съюзници срещу Спарта и Пелопонеския съюз.
• Стратегията на Перикъл била да държи града зад Дългите стени и да разчита на флота.
• Спарта нахлула в Атика и опустошила земите, но не успяла да превземе града.
• Чумата в Атина през 430 – 426 г. пр. Хр. отнела живота на Перикъл и на около една четвърт от населението.
• Сицилианската експедиция от 415 – 413 г. пр. Хр. завършила с катастрофа за Атина.
• Спарта получила персийски пари и построила флот. През 405 г. пр. Хр. победила при Егоспотами.
• През 404 г. пр. Хр. Атина се предала. Дългите стени били разрушени, а флотът – намален.

Упадъкът на Спарта

• От 404 до 371 г. пр. Хр. Спарта държала кратко върховенство в Гърция.
• През 371 г. пр. Хр. Епаминонд от Тива разбил спартанците при Леуктра.
• През 369 г. пр. Хр. Месения била освободена. Спарта загубила основната си икономическа база.
• Броят на пълноправните граждани рязко спаднал. От около 10 000 той паднал до около 1 000 през IV век пр. Хр.
• През III век пр. Хр. реформатори като Агис IV и Клеомен III се опитали да спасят системата. Не успели.
• През 146 г. пр. Хр. Рим подчинил Гърция. В римско време Спарта се превърнала в място, което хората посещавали, за да видят „спартанските“ обичаи.

Културни разлики

• Архитектура: Атина оставила Партенона, Ерехтейона, Пропилеите и монументални обекти. Спарта оставила много по-малко видими останки.
• Литература: почти цялата запазена древногръцка драма е атинска. Спарта не оставила сравним корпус от текстове.
• Философия: Атина се свързва със Сократ, Платон, Аристотел и стоиците. Спарта се помни най-вече с лаконичните си изрази.
• Изкуство: Спарта имала добра ранна продукция през VII и VI век пр. Хр., но милитаризацията ограничила онова, което последвало.

Митове и поправки

• „Спарта е била само военна държава“: не. Пълноправните граждани не обработвали земята – това правели илотите. Спартанците имали време и за музика, танци, лов и политика.
• „Атина е била съвършена демокрация“: не. В управлението участвала само малка част от населението. Жените, робите и метеките били изключени.
• „Спартанците хвърляли всички слаби бебета в пропаст“: основният извор е Плутарх, който пише около 600 години по-късно. Археологията не потвърждава разказа в тази му форма.
• „Спартанците били необразовани“: не. Преданието подчертава краткия, лаконичен изказ, но спартанците имали образование и политическа мисъл.
• „Само 300 спартанци се били при Термопилите“: тристата първоначално били придружени от около 7 000 други гърци. В последната битка останали около 1 400 до 2 000.

Къде днес се срещат Атина и Спарта

• Атина: Акропол, Древната агора, музеи и класически паметници са запазени в голям мащаб.
• Спарта: в съвременния град има малко антични останки. Все пак можете да видите акропола, театъра и светилището на Артемида Ортия.
• Мистрас: на 5 км от съвременна Спарта. Византийски град-крепост под закрилата на ЮНЕСКО и често най-съдържателната спирка в района.
• Атина – Спарта: около 250 км. С кола се пътува около 3,5 часа. Автобусите тръгват от Кифисос; от Ioulianou 50 са необходими около 20 минути, за да стигнете дотам.

Често задавани въпроси

Спарта наистина ли е завладяла Атина?

Да. Атина се предала през 404 г. пр. Хр. След 33 години, през 371 г. пр. Хр., Спарта била разбита от Тива при Леуктра.

Били ли са спартанките по-свободни от атинянките?

Да, и то в значителна степен. Могли да притежават земя, получавали физическа подготовка и не живеели при същите домашни ограничения като в Атина.

Какво е агоге?

Държавната система за възпитание на спартанските момчета от седемгодишна до 30-годишна възраст. Включвала военна дисциплина, закаляване, общ живот и подчинение на града.

Били ли са спартанците добри воини?

Около 150 години те разполагали с една от най-страховитите хоплитски армии в гръцкия свят. След Леуктра през 371 г. пр. Хр. това превъзходство приключило.

Защо Спарта е западнала?

Броят на пълноправните граждани намалял, земята се струпала в по-малко семейства, поражения зачестили, а загубата на Месения отнела основата на спартанската система.

Кой град е „по-добър“?

Въпросът е подвеждащ. Атина предложила демократичен експеримент и голямо културно творчество, но се опирала на изключване и робство. Спарта предложила стабилност и военна дисциплина, но върху потисничеството на илотите.

– Кати