Първо празникът, после сградата
Гръцкият театър се ражда в рамките на религиозни празници в чест на Дионис. Трагедии не са се поставяли всяка вечер и не е имало постоянен театрален сезон. Те са се играли на определени граждански и религиозни празници: Градските Дионисии през март–април и Ленеите през януари–февруари. Пиесите са се състезавали за обществени награди, поетите са се избирали по публична процедура, а присъствието е било до известна степен граждански дълг. Дори по-бедните граждани са могли да получават теорикона – държавна помощ, която им е позволявала да присъстват.
Театърът на Дионис по южния склон на Акропола е побирал около 17 000 зрители. Представленията са започвали сутринта и са могли да продължат до следобед, с няколко пиеси в един и същи ден и в следващите дни. Атина е гледала като общност. Пиесите са поставяли политически, религиозни и морални въпроси пред очите на всички.
Строежът на трагедията
Пролог
Началната сцена, която задава рамката, обикновено с един или двама герои.
Парод
Влизането на хора – обикновено от 12 до 15 души, които навлизат в орхестрата, докато пеят.
Епизоди и стазими
Редуване на диалогови сцени и хорови песни, обикновено в три до пет цикъла.
Ексод
Финалната сцена и излизането на хора, водещи към развръзка или към гибел.
Актьорите и хорът
- До трима актьори: това е нормата по времето на Софокъл. Всеки актьор е могъл да изиграе няколко роли, като сменя маската.
- Само мъже: женските роли са се изпълнявали от мъже.
- Маски: големи, боядисани и четливи отдалеч. Те са помагали на един актьор да сменя ролите и са правели всеки герой ясен дори от горните редове.
- Хор от 15 души в трагедията, или от 12 при ранния Есхил. Хорът е пял и е танцувал сложна хореография и се е подготвял месеци наред заедно с поета и спонсора.
- Костюми: дълги хитони и химатии, по-подчертани от ежедневното облекло. Сцената е изисквала фигури, които да се виждат отдалеч.
- Стил на игра: стилизиран, с мощен глас и изграден върху ясни жестове. Зрителите на най-високите редове е трябвало да виждат и да чуват.
Тримата велики трагици
Есхил, Софокъл, Еврипид
- Есхил (ок. 525–456 г. пр. Хр.): най-ранният от тримата. Той въвежда втория актьор и пише около 90 пиеси, от които са оцелели 7, сред които трилогията Орестея – единствената запазена изцяло трагическа трилогия. Темите му са справедливостта, божественото наказание и гражданският ред. Участва в битката при Маратон през 490 г. пр. Хр.
- Софокъл (ок. 497–406 г. пр. Хр.): фигурата по средата. Той въвежда третия актьор и развива декоративното оформление на сцената. Пише около 120 пиеси, от които са оцелели 7, сред които Антигона, Цар Едип, Едип в Колон и Електра. Творчеството му се върти около съдбата и личната съвест пред лицето на държавата.
- Еврипид (ок. 480–406 г. пр. Хр.): най-младият и най-неспокойният. Пише около 92 пиеси, от които са оцелели 19 – повече, отколкото от всеки друг трагик. Медея, Бакханки, Троянки и Хиполит показват поглед, често насочен към жените, робите и чужденците, с психологическа напрегнатост, която звучи живо и днес.
Комедията: другата половина от историята
- Аристофан (ок. 446–386 г. пр. Хр.): основният представител на Старата комедия. Запазени са единадесет пиеси, сред които Лизистрата, Облаци, Жаби, Птици, Оси и Ахарняни.
- Старата комедия: политическа, сатирична, нецензурна и сюрреалистична. Тя назовава по име живи политици и философи, сред които Клеон и Сократ, и им се подиграва открито. Атина е приемала това като част от празничната свобода на словото.
- Средната комедия (ок. 400–320 г. пр. Хр.): по-малко пряко политическа и с преходен характер.
- Новата комедия: Менандър (ок. 342–291 г. пр. Хр.). По-битова, ситуационна и любовна, със загубени роднини, объркани самоличности и родителска съпротива. Тя оформя римската комедия и чрез нея – голяма част от по-късната комедия.
Накратко
~17 000 места
Приблизителният капацитет на Театъра на Дионис. Голяма част от възрастното население на Атина е могла да гледа заедно.
Март–април
Сезонът на Градските Дионисии – основния празник на трагедията, с няколко дни представления.
Най-много 3 актьори
Няколко роли са се покривали чрез смяна на маските. Ограничението е оформяло самото писане.
Хорегия
Богати граждани са финансирали хора и костюмите като граждански дълг, под погледа на обществото и в състезание.
Самият театър
- Театрон: пространството за зрителите – полукръгло и врязано в склона. Каменните седалки са предимно от IV в. пр. Хр.; по-ранните са били дървени.
- Орхестра: кръглата площ за хора, с олтара на Дионис в центъра.
- Скене: постройката зад орхестрата, с нарисуван фон и врати за влизания, излизания и декори като дворци или пещери. От нея идва думата „сцена“.
- Механе: кран, с който са спускали актьорите в ролята на богове – оттук и изразът deus ex machina.
- Екциклема: платформа на колела, използвана за показване на вътрешни сцени, често след убийство, тъй като гръцката условност избягва насилието на сцената.
- Акустика: грижливо проектирана и впечатляваща за открито пространство. По-късният театър в Епидавър показва докъде е стигнала тази техника.
Как се е финансирало
Хорегия и литургия
На всеки трагически поет е бил определян хорег – богат гражданин, който е плащал за подготовката на хора, костюмите и сценичните нужди. Това е част от литургията – форма на обществена служба. От богатите атиняни се е очаквало да финансират хорове, бойни кораби и празници като граждански дълг. Разходът е носел и престиж, а победилите спонсори са издигали паметници. Хорегичният паметник на Лисикрат от 334 г. пр. Хр. все още стои на улица „Трипудон“ в Плака, защото през същата година спонсорът му е победил.
Състезанието
- Трима трагически поети са били избирани да се състезават всяка година.
- Всеки е представял по три трагедии и една сатирова драма – по-лека митологична пародия.
- Съдийството: десет съдии, по един от всяка атинска фила, са били избирани чрез жребий от по-голям списък. Решенията им не са били винаги безспорни.
- Наградата: венец от бръшлян и гражданска почит. Многократните победители, като Софокъл, са ставали културни герои.
- Записи: Дидаскалиите – официални списъци с резултатите, част от които са оцелели в надписи.
Какво е оцеляло и какво е изгубено
- Трагедии: оцелели са 32 пиеси – 7 от Есхил, 7 от Софокъл и около 18 от Еврипид, плюс фрагменти – от общо може би над 1 000.
- Комедии: оцелели са 11 цели пиеси на Аристофан и 1 на Менандър – Дискол, заедно със значителни фрагменти.
- Изгубени творби: Ахил на Софокъл, почти цялото творчество на Есхил и още много. Много подробности са оцелели само чрез препратки в запазените текстове.
- Защо са оцелели именно тези творби: учители от късната античност и от Византия избират определени пиеси за училищни текстове. Това, което е стигнало до нас, зависи от подбора, преписването и доста късмет.
Музика и танц
- Трагедията е била пята и рецитирана, а не просто изговаряна. Хоровите части са били силно музикални, докато в епизодите са се смесвали пеени и говорени пасажи.
- Авлос (двойна свирка): основният инструмент, съпровождащ хора, с тръстиков и напрегнат звук.
- Танцът: движенията на хора са били сложни и натоварени със смисъл – език на жестовете, който днес до голяма степен е изгубен.
- Музиката: била е организирана в лада като дорийския и фригийския, всяко с емоционални и етични асоциации.
Наследството
- Поетиката на Аристотел кодифицира теорията на трагедията: катарзис, хамартия, узнаване и обрат. Оттогава тя оформя западната драматична теория.
- Римският театър (Плавт, Теренций, Сенека) преработва гръцката драма.
- Ренесансът и след него: идват преоткриване и подражание. Шекспир познава Сенека, а по-късните епохи се връщат направо към гърците.
- Съвременната сцена: древните трагедии се играят и днес по целия свят. Ежегодният Фестивал на Атина и Епидавър ги поставя в техните исторически декори.
Къде можете да срещнете гръцкия театър и днес
Театърът на Дионис
По южния склон на Акропола. Пиесите, играни за първи път тук, се четат и днес. Включен е в комбинирания билет за Акропола.
Одеонът на Ирод Атик
Наблизо, но от римско време. Приема летни представления на Атинския фестивал, включително антична драма.
Театърът в Епидавър
Театър от IV в. пр. Хр. и един от най-добре запазените, известен със своята акустика. Намира се на около два часа с кола от Атина и все още приема фестивални представления.
Хорегичният паметник на Лисикрат
В Плака. Единственият запазен хорегичен паметник, от 334 г. пр. Хр., и може да се види безплатно.
Често задавани въпроси
Позволено ли е било на жените да присъстват?
Въпросът е спорен, но вероятно да – поне към IV в. пр. Хр. За началото на V в. пр. Хр. данните са по-неясни. Роби и метеки са могли да присъстват.
Заплащали ли са се актьорите?
Да. Водещите актьори стават професионалисти, а понякога и публични фигури. По-малките роли са се заплащали много по-скромно.
Защо маски?
Те са позволявали бърза смяна на ролите, помагали са гласът да стига по-далеч и са правели героите разпознаваеми отдалеч. Изразявали са разпознаваеми типове, а не вътрешна психология.
„Драма“ гръцка дума ли е?
Да. Драма означава „действие“ или „деяние“. „Трагедия“ се свързва с „козя песен“, макар че етимологията е спорна, а „комедия“ – с песента на веселата тълпа.
Какво да прочета първо?
Цар Едип на Софокъл за трагедията и Лизистрата на Аристофан за комедията. И двете са все така лесни за четене.
Мога ли да гледам антична драма в Атина и днес?
Да. Фестивалът на Атина и Епидавър поставя представления всяко лято в Одеона на Ирод Атик и в Епидавър. Билети се предлагат на aefestival.gr.
Източници:
— Кати
